Home Спорт Великанът, разплакан от България: Батистута

Великанът, разплакан от България: Батистута

155
0

„Той е един от нас. А Меси е испанец“, е коментарът на един аржентинец, за футболист, който е другото лице на най-популярния спорт в страната на гаучосите. Ако приемем, че едната страна на монетата е Марадона, който предизвиква противоречиви коментари, то другата е Габриел Батистута, любимецът на Аржентина. И не само.

Той е един от кралете на футбола, а  моментите, които в България ще бъдат запомнени завинаги е как големият спортист плаче след загубата от сочения за аутсайдер отбор на малката държава от Източна Европа.

Габриел Омар Батистута е роден на първи февруари 1969 година.

Майка му е административен секретар в училище, а баща му работи в кланица. Има три по-малки сестри и е възпитан в строго католическо семейство.

За разлика от повечето футболисти, той не е въвличан в скандали за личния си живот: среща се със съпругата си, когато са тийнейджъри, по време на танц за рождения й ден. В началото тя изобщо не му обръща внимание. Той обаче не се примирява с факта, че е игнориран резултатът е в полза и на двамата: Габриел и Ирина  се женят през 1990 година в Италия. Имат четирима сина.

Габриел споделя, че не е имал охолно детство но в никакъв случай не е страдал от липса на внимание и любов. Израства под силното влияние на баща си и на дядо си. За него е било достатъчно да има топка, която да рита, за да разпали въображението му. И то определено е летяло много далеч.

Марадона и Батистута
Марадона и Батистута Източник: Getty Images/Guliver

Семейството му не е одобрявало избора му на кариера: футболът, но в крайна сметка бащата се предава пред волята на сина си.

Габриел Батистута дебютира за професионалния футбол на 25 септември 1988 година, след близо година в „Нюелс Олд Бойс“. Останалото, както казват е история. И то каква.

Истинският му дебют ще дойде три дни по-късно, по време на мач срещу Сан Лоренцо, когато един от нападателите на титулярния състав е контузен. Габриел не отбелязва гол, но е забелязан от всички, сърцатата му игра е допаднала на фенове и преса, която му посвещава заглавие: „Батистута: едно обещаващо бъдеще“.

Не така обаче мислят доста отбори, които отказват да го привлекат, за разлика от един от грандовете на Южна Америка – Ривър Плейт. Въпреки доброто представяне в шампионата на страната и повиквателната за националния отбор, той е резерва и гледа съотборниците си от скамейката, но никога не повдига този въпрос, нито критикува треньора.

През 1990 година преминава от Ривър Плейт в Бока Хуниорс, неговият любим отбор. Всъщност, той си е обещал да приключи кариерата си там. След като затвърждава репутацията си като любимец на феновете на Бока (истински постижение, след като идва от вечния враг, Ривър Плейт) с 20 гола, той е забелязан от италианските скаути и попада в отбора на Фиорентина.

Мести се в Италия със семейството си и прави това, в което е най-добър: отбелязва голове. Но това не е достатъчно и отборът изпада от серия А. Тогава се случва немислимото. Той не напуска потъващия кораб, нещо повече: решава да остане на него и да го издърпа от дъното.

Обичта на феновете към Батигол – прякорът, който получава в Италия, е толкова голяма, че във Флоренция има бронзова статуя на футболиста.

Перлата в короната му идва, когато отива в Рома и с „вълците“ става шампион на Италия.

Завършва футболната си кариера не там, където е мечтал, а в Ал-Араби.

На сметката си обаче има общо 354 гола: 300 за клубните си отбори и 54 за Аржентина.

През 2014 година дава интервю за Аржентинската телевизия, в което признава, че изпитва непоносими болки в краката и едва се движи.

На въпроса дали би окуражил някой от синовете си да се занимава с футбол, той отговаря:

„Трябва да кажем истината на всички деца: футболът е много труден. И с времето не става по-лесно… Когато стартирах кариерата си, бях един от многото. Бяхме хиляди деца с една и съща цел: желанието да си най-добрия. Не зная коя е тайната съставка на успеха: кураж, късмет или и двете. За да станеш професионален футболист, трябва да си готов да положиш усилия, на които никой друг не е способен.“

„Не е лесно да угодиш на 40 000 души на стадиона. Винаги ще има недоволни. Но трябва да дадем най-доброто от себе си, ние сме професионалисти и затова ни плащат – да работим и да правим жертви, когато това е необходимо.“

В момента Батистута живее в Аржентина и в свободното си време се занимава с голф и поло. Има дял в бизнес в строителството, а синовете му участват в различни риалити формати в страната.

И докато в момента в мрежата е пълно с миймове за Марадона и изявите му по стадионите в Русия, често направени от самите аржентинци, няма да видите нищо такова за Габриел Батистута, защото той е дал много повече от сърцето си за феновете на футбола. И те не го забравят.

SHARE